84. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Мене ме, мамо, змей люби

Де се е чуло, видяло
три пъти жена да близни,
три пъти по трима сина,
станали дор девят братя,
дор девет братя близнаци.
Една дъщеря Петкана.
Сичките мама ожени,
ожени и ги задоми,
току Петкана остана,
и за Петкана доходат,
та си Петкана иская
през девят села в десето.
Мама Петкана не дава,
че било твърде далеко:
нето Петкана ще дойди,
нето пък мама ще иди.
Най-голямия брат Лазар
той си на мама думаше:
- Я дай я, мамо, я дай я,
че ний сме дор девят братя,
по веднъж ще та заведем
у Петканини на госте,
девят ми пътя ще стане.
Мама Лазарчо послуша,
та си Петкана посгоди
през девят села в десето.
Като със сватба додоя,
млада Петкана да земат,
Петкана плачи, не рачи,
че било твърде далеко,
през девят села в десето.
Като Петкана излези,
черна чума в къщи влези.
Морила й чума, морила
дор девят братя близнака
и девят снахи се млади -
остави девят унуки.
Когато дойде събота,
сичките мама прелива,
прелива и спомянува
я Лазара не прелива,
не прелива, не спомянува,
най си го мама кълнеше:
- Да са провалиш, Лазаре,
земята да те не прией,
че ми Петкана издади -
не мога у тях да ида,
нито Петкана дойожда.
Лазар са от гроб молеше:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
как си ма мама проваля?
Я дай ми, Боже, я дай ми
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо ми конче,
кръстчето - жълта бъкличка,
да ида, Боже, да ида
Петкана да си калесам,
мами на гости да доди -
доста ме мама проваля!
Богу са жалба нажали,
стори го Господ, стори го:
пръстчица - лека снажица,
сандъче - бързо му конче,
кръстчето - жълта бъкличка.
И Лазар стана, отиде.
Като на порти почука,
Петкана стана, отвори.
Като го видя Петкана,
тя му ръката цалуна -
ръка му на пръст мирише,
на мухъл, на черна земя.
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, бате Лазаре,
що ми на мухъл миришеш?
Лазар я хитро лъжеше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като ти, сестро излези,
и си ни мама раздели,
девят сме къщи градили,
тежък сме чамур дигали,
затуй на мухъл мириша.
Я хайде, сестро Петкано,
че мама лежи, умира,
я ще заварим, я не щем.
И Петкана са й събрала,
че са във пътя тръгнали.
Вървели, що са вървери,
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
що ми на мухъл миришеш -
на мухъл, на черна земя
и ти й сукница прогнила?
Лазар Петкани думаше:
- Сестро Петкано, Петкано,
като си тръгнах във пътя,
летна ми роса припадна,
та ми сукница намокри,
не можах да я просуша,
затова й сукница прогнила.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
едно ми пиле пееше:
- Божне ле, вишен Господи,
де са е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
Петкана дума Лазару:
- Бате Лазаре, Лазаре,
какво ми пиле пееше -
де се е чуло, видяло
жив чуляк с мъртъв да върви!
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
тука е гора зелена,
сякакви птички имало,
сякакъв език разбират.
Вървели, що са вървели,
сичките ниви жънати,
техните ниви се стоят.
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
сичките ниви жънати,
я вашите ниви се стоят?!
- Я върви, сестро, я върви,
девят си къщи градихме,
ниви си не ожънахме.
Кога във село да влизат,
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро, у нази -
кога те мама попита
кой си та, щерко, доведи,
право на мама да кажеш:
"Бати ма Лазар доведи."
Ако ти вяра не фани,
я на ти, сестро, пръстена,
пръстена, мена сребърна;
подай й пръстян сребърян,
дето го й мама купила,
кога се с булка меносвах,
мама ще вяра да фане.
Я ща ида, сестро льо,
до голямата могила,
имаме нива голяма,
жъната, недожъната,
ще ида да я обида.
Петкана у тях отиде -
девят им внуки плачеха,
я мама си ги миреше.
Петкана мами извика:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й от къщи викаше:
- Чумо льо, черна чумо льо,
не ти ли стигна, чумо льо,
дето ми чумо, умори
дур девят сина близнака
и девят снахи се млади,
ми още идеш, чумо льо,
за девят малки унучки?
Петкана мами думаше:
- Стани ми, мамо, отвори,
аз не съм черната чума,
най съм ти щерка Петкана.
Майка й тогив отвори
и на Петкана говори:
- Кой си те, щерко, доведе,
сега девета година
на гости не си дойдала?
Петкана дума на мама:
- Бати ме Лазар доведи.
Мама Петкани думаше:
- Я лъжи, синко, кого щеш,
мама си не мойш излъга:
бати ти Лазар, Петкано,
сега девета година
как е от чума загинал.
Петкана дума на мама:
- Ако ми вяра не фаташ,
я на му, мамо, мената,
мената, пръстян сребърян!
Нейната стара майчица,
като пръстяна видяла,
тогив е вяра фанала -
двете с Петкана плакали,
дорде са двете умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.