82. ВГРАЖДАНЕ НА СТОЙНА НЕВЯСТА

Мене ме, мамо, змей люби

Троица братя града градяха,
деня го градят, нощя се рони.
Троица братя сговор сториха:
"Чието любе най-рано дойде
да ни донесе ранна прогимка,
да го вградиме в бялата града."
Сяко си любе на любе каза,
Стойнино любе Стойни не каза,
а й заръча много работа.
Че стана Стойна рано по-рано,
сичко е Стойна рано свършила,
че си отнесе ранна прогимка.
Га си я виде нейното любе,
ником уникна, сълзи порони.
Попитала го Стойна невяста:
- Защо ми плачеш, Стойнино любе?
- Как да не плача, Стойно невясто:
пръстен ми падна в бялата града!
- Мълчи, мълчи, Стойнино любе -
рипна ще Стойна, извади го ще.
Кога ми рипна Стойна невяста,
кога ми рипна в бялата гада,
Стойнини стрици, същи девере -
камен по камен, дърво по дърво,
та си вградиха Стойна невяста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.