8. МЕСЕЦЪТ ХАРЕСАЛ МОМА

Мене ме, мамо, змей люби

Кахъри, тежки ядове,
дигнете мъгли, прахове:
Радка за вода ще иде,
слънцето да я не види,
слънцето, кое месецът.
Дигнали мъгли, прахове,
Радка за вода отишла,
ходила и се й върнала.
Среща й иде слънцето,
слънцето, кое месецът.
Слънцето мина, замина,
месецът не заминава.
Месечко Ради думаше:
- Я ми дай, Радо, водица
със твойта дясна ръчица!
Рада месечку думаше:
- Недей ме мая, месечко,
че мама лежи, умира;
колкото лежи от болест,
дваж лежи мама за вода,
да бързам да й занеса.
Месечко Ради думаше:
- Недей ме лъга, Радо ле,
майка ти, омайницата,
майка ти, магесницата,
омая гора и вода
и на морето пясъка,
снощи омая месеца -
в ново го гърне угуди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.