77. МЪРТВА МАЙКА ЖАЛИ СИРАЦИТЕ СИ

Мене ме, мамо, змей люби

Димо си стадо разведе
по тия нови гробища
и на гробища бял камък.
На камък Димо присьоднал,
с меден ми кавал засвирил.
Кавала отпява, отпява,
Димо си кавала възпря
и си се чудом зачуди,
дали му мома отпява,
йели му агне йодблява.
нито му мома йотпява,
нито му агне йодблява,
снаха му йот гроб продума:
- Драгинко, Димо, драгинко,
йожени ли се байчо ти,
зел ли е мойта прилика?
Драгинко дума продума:
- Йожени си се байчо ми,
юзе си твойта прилика,
ала сираци не гледа,
по пътя ходят и плачат,
немити и невчесани.
Снаха му тихо говори:
- Драгинко, Димо, драгинко,
иди, драгинко, да кажеш
на мойта стара майчица,
да стане рано в събота,
да ги йомие, йоплете,
на гроба да ги доведе,
и аз от гроба жда стана -
сираци да си прибера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.