76. МАЙЧИНА МЪКА ИЗ ГРОБ

Мене ме, мамо, змей люби

Поведе Дойчо овците
из тия нови гробища.
Засвири Дойчо с кавала,
нещо се подзем обади.
Кака му снаха Петрия
тя се на Дойчо обади:
- Дойчо ле, какин деверо,
кака ще да те попита -
оженили се бая ти,
добра ли му е булката,
гледа ли добре децата,
реди ли, каки, къщата?
- Како ле, како Петрийо,
байко се Стоян ожени,
добра си булка доведе,
децата, като, не гледа,
ако им лебец подаде,
ще ги у глава удари
и люта клетва прокълне:
"Проклета да е макя ви,
що ви при мен оставила!"
- Я ще ти, Дойчо, поръчам;
дзаран е бела събота,
да кажеш, Дойчо, бая си,
да дойде, каки, да дойде,
да земе котле с водица,
да земе в ръка свещица,
при мене, каки, да дойде,
очите да си омия,
свещ да ми свети да излеза,
да ида, кака, у дома,
децата да си събера,
мамини клети сираци.
Дошъл ми Стоян сутринта,
котле с водица донесе
и свещта още във ръка.
Водица Стоян е полял,
и свещта още запалил,
та си из гроба излезе
негова булка Петрия.
Петрия в двори увлиза,
другата из двор излиза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.