75. НЕРАЗДЕЛНИ - 3

Мене ме, мамо, змей люби

Изяснило се небето,
Малчо войводо, войводо!
Нашарила се земята -
секакво цвете шарено,
повеке ружа алена
и бела лоза винена.
Милчо под лоза седеше
и милно Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
ако се с Янка не земем,
кога се Янка годява,
аз болен да се поболя;
кога Янки годеж пият,
аз още по-зле да стана;
кога се Янка зажени,
аз с душа да се разделя;
кога си Янка венчават,
и мене да си опяват;
кога си Янка извеждат,
и мене да си изнасят;
по янка свахи да пеят,
по мене сестри да плачат.
Каквото рекъл, тъй било:
кога се Янка годила,
Милчо се болен поболи;
кога Янки годеж пиле,
Милчу си по-зле настана;
кога се Янка зажени,
Милчо се от душа раздели;
кога Янка изваждаа,
и Милчо си изнасаа;
по Янка свои пееа,
по Милчу сестри плачеа.
Па се пред църква ставили.
Янка девери говори:
- Девере, стари кумове,
не е закон да ви думам,
яла кю да ви продумам:
пущете ми десна рака
със Милчо да се простиме,
че сме се много искале,
яла не сме се юзеле.
Не се сетили кумове,
десна й рака пуснале
със Милчо да се прощават,
дори се с Милчо простила,
Янка се с душа раздели.
Па ги двама закопале:
Янка туриле пред църква,
Милчо туриле зад църква.
Кога било утре рано,
утре рано на преливки,
на Янка тънка топола,
на милчо расте зелен бор,
та се през църква превеле,
па си връове ставиле.
Прегърнале се двамата,
кое ка ги е видело,
се е сълзи поронило.
Янкина макя-майчица,
нали е макя-майчица,
с студена вода прелива.
Милчова макя-мащеха,
със врела вода прелива,
корене да му изсъхнат -
они още пораснуват.
Та са над църква порасле,
та са двама ставиле,
кое ка ги е видело,
се е сълзи проронило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.