73. НЕРАЗДЕЛНИ - 1

Мене ме, мамо, змей люби

Залиби Никола, залиби,
залиби Никола Маламка,
Маламка, младо момиче.
Либи я Никола, либи я,
либи я, още лъга я,
от малка дур до голяма,
че си Маламка порасте.
Дошло е време за сватба,
Никола иска Маламка,
Маламка малко момиче,
мама му иска селянка,
селянка, черночокманка,
селянка, другоселянка.
Искала и направила:
годили и ги менили,
дигнали сватба голяма.
Като за булка ходеха,
мама Никола думаше:
- Никола, мама, Никола,
Никола, синко, Никола
не минувай отдол пътя,
отдолу, край Маламкини,
Маламка седи край пътя
със желти чехли на прябош,
със бяла риза копринена,
Маламка ще те прокълне.
Нейната й клетва лошава,
лошава - ще те постигне.
Че не си мина Никола,
не си мина отгор пътя,
най си мина отдол пътя,
отдолу край Маламкини.
Маламка седи край пътя,
със желти чехли на прябош,
със бяла риза копринена;
не го Маламка прокълна,
най си Никола питаше:
- Никола, либе, Никола,
хубаво ли ти й булчето,
хубаво ли е като мен,
има ли, джанъм, има ли,
има ли моя срамен глед,
има ли, джанъм, има ли,
има ли моя мъдър ход?
Никола дума Маламки:
- Маламке, либе, Маламке,
мама я й нея избрала,
мама ми нея ще води.
Като се назад върнаха,
като си у тях отиде,
синките момци слягоха,
синките момци и моми,
само Николчо не слягва.
Николчо дума майни си:
- Майно льо, стара майно льо,
изпразни ли си колата?
Утре е делник-понделник,
аз ще с кирия да ида -
с кирия върла ракия.
Ранил е рано Никола,
ранил е е рано в понделник,
Никола дума майни си:
- Майно льо, стара майно льо,
я ми дай медна кавала,
без него нийде не ходя.
Че му кавала подаде -
потегли Никола с кирия,
потегли девет кервана,
най-напред върви Никола.
Кат мина край Маламкини,
със меден кавал засвири,
кавала свири, говори:
- Де си, Маламке, къде си,
в коя ли пуста улица?
Я излез, излез, Маламке,
я излез да се видиме!
Де го й Маламка зачула,
Маламка дума мами си:
- Майно ле, стара майно ле,
майно ле стара свекърво!
Аз ще за вода да ида
долу на бистри извори,
водица да си налея.
Мама Маламка думаше:
- Мари ти, снахо най-малка,
по нас е такъв адетя:
дор булка неделя не стори,
за вода не си отожда.
Маламка дума майка си:
- Майно ле, стара майно ле,
майно ле, стара свекърво,
по нас е други адетя,
млада булка като даде,
най-напред вода ще донесе
на свекра и на свекърва.
Грабнала й котли, кобилца,
че си за вода отиде
доле на бистри извори;
там си завари Никола,
руси биволи поеше;
отде го виде Маламка,
че на Никола думаше:
- Никола, либе Никола!
я дай ми, либе, ножчето,
ябълка да си разрежа,
дето й ябълка ходила
из ергенските пояси,
из моминските колани!
Че й ножчето подаде,
ябълка да си разреже,
дето й ябълка ходила
из ергенските пояси,
из моминските колани.
Не си ябълка разряза,
най се в сърцето удари,
удари и се прободе.
Как я Никола съгледа,
че му се жалба нажали,
че се в сърцето удари,
удари и се прободе,
и на Маламка хортува:
- Маламке, либе Маламке,
я леж, Маламке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
с един поп да ни опеят,
едно струване да струват.
Де ги мама му съгледа,
че тя си каил не стана,
не ги в един гроб зарови -
Никола - пред черковата,
Маламка - зад черковата.
Насяха лози на гроба,
на гроба, на Николова,
на гроба, на Маламкина.
Мина се малко, не много,
мина се до три години.
Расли лозите, порасли,
че се пред черква изплели,
тогаз са грозде родили.
Тогава са се сетили,
гробове да си одровят,
кокали да им съберат.
Де заровиха Никола,
там не найдоха Никола,
Никола го в гроба няма;
Като Маламка одровиха
и двама в гроба лежаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.