71. МОМА ЗМЕЙОВИЦА

Мене ме, мамо, змей люби

Тръгнало е лудо младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна - пряперици.
Не е нашло дребна лова,
най е нашло вита ела,
вита ела съковита.
Той извърна тънка пушка,
та удари вита ела,
вита ела съковита,
удари я във върхове,
изкърти я из корене.
Из корене излязнала
малка мома змейовица.
Той я фана за ръчица,
да я води при майка си.
Я мома му отговаря:
- А бре, лудо аджамия,
и това ли да та уча?
Съпаши ми корав пояс,
превържи ми бели ръки,
развържи ми червен чумбер,
превържи ми черни очи,
па ма фани за ръчица,
па ма води при майка си,
да не рече твоя майка:
"Неметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурнала"!
Но да рече твоя майка:
"Леле сину, мили сину,
къде узе тая мома?
Не е мома като мома,
най е мома ясно слънце,
очите й - ясни звезди,
веждите й - плетен гайтан,
като ходи, вятър вее,
като седи, слънце грее,
като дума, бисер ниже."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.