70. АРДА, МАРИЦА И ТУНДЖА

Мене ме, мамо, змей люби

Сбили ми са се, побили
три реки, три драги сестри:
Арда и още Марица,
и Тунджа, сестра най-малка.
Малко се много побили,
тъкмо ми три дни, три нощи,
ни една назад не стъпя,
ни една поклон не прави.
Марица тихо думаше:
- Сестрици, сестри по-малки,
хайдете да се позапрем
и малко сънец да поспим;
която сестра подрани,
тя и другите да вика,
трите наедно да тръгнем,
да видим тогаз, да видим
коя ще ни замине.
Малко се много запрели,
запрели и починали
и сънец ми са поспали.
А Тунджа, сестра най-малка,
тя си е рано ранила,
дваж ми по-рано от петли
и триж по-рано от зора,
ранила, тях не викала,
а сама си е тръгнала,
на тях се не обадила.
Кога се Арда събуди,
Арда Марици думаше:
- Марице, мила сестрице,
я, стани, сестро, я стани,
че Тунджа, сестра най-малка,
рано ми си е ранила,
ранила, не ни викала,
тръгнала и си отишла;
сестрина обич потъпка,
майчино мляко погази.
Марица Арди думаше:
- Ардо ле, сестро по-малка,
да даде Господ на Тунджа
да върви и да клокоти,
горите да си събаря,
горите и планините
и стогодишни дървета,
селата да си облива,
селачи да си разплаква
и най-подире да върви!
- Не плачи, сестро, не жали,
Тунджа ще пътя изчисти,
а ние ще си починем,
па след нея ще тръгнем
и пак ще да я пристигнем,
пристигнем, още заминем.
Господ бил близо, та слушал,
и сестрите си послушал.
Оттогаз даде на Тунджа
да върви и да клокоти,
на сестри пътя да чисти,
а тие подир да тръгват,
да тръгват и да пристигат,
пристигат, още заминват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.