7. МОМА СЕ НАДГРЯВА СЪС СЛЪНЦЕТО

Мене ме, мамо, змей люби

Похвали се момян майка
снощи вечер на кладенци
пред момите, пред момците,
че си има малка мома -
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава.
Де я зачу ясно слънце,
та проводи ясна зора,
ясна зора калесничка
да калеса малка мома
да се с слънчом надгреюва,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Ясна зора реч прихвана,
та й наля крондял с вино,
че отиде у момини,
у момини в равни двори,
равни двори, чемшир порти,
че почука, хем повика:
- Излез, излез, малка моме!
Не излезе малка мома,
най излезе моми майка.
Отговаря ясна зора:
- Ти ли си се похваляла
снощи вечер на кладенци
пред момите, пред момците,
че си имаш малка мома
от слънцето по-хубава,
от месеца дваж гиздава?
Отговаря момян майка:
- Имам си я, бъх не хващам.
Отговаря ясна зора:
- Чунким имаш, бъх не хващаш,
премени я, нареди я,
ситно плетки оплети я,
изведи я на Юрдана,
на Юрдана на изтоци,
да се с слънчом надгреюва,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Момян майка реч прехвана.
Премени си малка мома,
премени я, нареди я,
ситно плитки оплете я,
ситни плитки на редици,
изведе я на Юрдана,
на Юрдана на изтоци,
дето слънце ясно грее,
месечинка зора дава,
да се с слънчом надгреюват,
та да видим кой кого ще,
кой кого ще да надгрее.
Кога огря ясно слънце,
то огряло две планини
и третата насиняло;
кога огря малка мома,
тя огря сичка свята.
Отговаря ясно слънце:
- Блазе, Боже, на таз майка,
що изхрани това чедо -
лице му се белееше
като пряспа дваж превята;
очи му се чернееха
като угар триж орана,
вежди му се синееха
като гайтан на нов дюкян,
руса коса разрешило
като ела във усои.
- На здраве ти, малка моме,
тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.