68. ТАЛАСЪМ ТОДОРА

Мене ме, мамо, змей люби

Рано рани таласъм Тодора,
рано рани в село Габрово,
та си зема три моми габровки,
не ги зема за черните очи,
не ги зема за белите лица,
но ги зема за нихните клети души;
щом ги зема, кърви им изпива,
току остале с нихни клети души,
току души в гърди тупат.
Хабер прати таласъм Тодора
до нийнине клети майки.
Отишле са момини майчици
на таласъм Тодора на рамни двори.
Кога отишли, тия виделе,
че им души в гърдите тупат.
Па си извикале, изплакале,
сълзи до земя, гласи до небо:
- Боже вишни, више на високо!
Виж си доле на земята,
проклет да е таласъм Тодора,
що си рано рани в село Габрово,
та си зема до три моми габровки,
три моми габровки, по една на майка;
не ги зема за черните очи,
не ги зема за белите лица,
но ги зема за клети им души.
Провикна се кучка Павловица:
- Варкайте, варкайте, момини майчици,
че им души в гърло тупат!
Доде да идат момини майчици,
тия се с душа разделили!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.