|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
67. АЖДЕР НЕНАСИТНИ
Мене ме, мамо, змей люби
Кръз планина пилци пропеале,
кръз ливагье цвекя разцутиле,
во ливада зелено езеро,
во езеро аждер ненаситни,
секой ден по един човек ядит.
Се изредиле сите девойки,
редот дойде на царева керка.
Цар керка си ми си промени,
я промени свила и кадифе,
я однесе дури край езеро,
край езеро на аждер ненаситни;
а той оба ми ги погълнал.
Прилеп (Миладиновци, № 11); аждер - хала, ламя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|