66. ХАЛА СЕМЕНДРА

Мене ме, мамо, змей люби

Като гръмнало, треснало,
от Бога писмо паднало
на Борованска могила;
яля у писмо говори:
да се съберат селяне,
селяне, борованчане,
да колят крава ялова,
да готвят гозби всекакви,
ще дойде хала Семендра.
Като писмото прочели,
веднаг се селски свикали,
заклали крава ялова,
на Борованска могила.
Сички се селяни сбрали,
Николо не са викали,
Николо горно копиле.
Като е дочул Николо,
самси неканен отива.
Ка го видели селяне,
сички на нодзе станали;
със Николо се здрависват
и бъклици му подават,
бъклици да им напива,
двете им дънца събира.
Яла са малко седели,
ей хала се е задала -
страшна е, Бог я убило!
Колко полека ходеше,
дърва и камъни превръща.
Кат я видели селяни,
сички до един станали,
само Николо не стана.
Сама се хала провикна:
- Селяни, селски кметове,
като ме вие видохте,
сички до един станахте,
мене чест да направите,
а това дете не става.
Дали е младо, глупаво,
или е старо, безумно,
или е твърдо юначе?
Доде се тие обадят:
"Нито е твърдо юначе,
нито е старо, безумно,
ала е младо, глупаво",
сам се Николо обади:
- Хало ле, мома Семендро,
нито съм младо, глупаво,
нито съм старо, безумно,
яла съм твърдо юначе.
Я да се двама бориме.
Ако ме, хало, надвиеш,
руса ми глава да земеш,
ако ти, хало, надвием,
и трите ще ти отрежем.
Хала кат това изслуша,
сама се хала пресегна,
та си Николо повдигна.
Яла се они хванали
юнашки да се поборят.
Борили се до пладне,
изкопали са трапове.
Хала в бели пени тънеше,
Николо в бели и кървави.
Яла се Николо провикна:
- Мале ле, стапа мащехо,
я ми дай вода да пия,
сърцето да си разхладим,
че ще ме хала умори!
Майка му като видела,
зелено бърде узела,
на кладенче го налела,
в вода отрова турила -
Николо да си отрови.
Като му барде подала,
силно го хала завърте.
Николо бърде изпущи
на този остър бе камик.
Яла се камик разпукна
на четиресе парчета.
Николо се люто разсърди,
удари хала отземи,
с десно колено я настъпи
и три й глави отреза,
и па на майка си думаше:
- Мале ле, мила мащехо,
какво заслужаваш от мене,
от Бога да си намериш!
Така той хала погуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.