63. МИРЧО ВОЙВОДА И ТРИ ЗМЕЯ

Мене ме, мамо, змей люби

Шетба пошета Мирче войвода,
шетба пошета по равно поле;
сос коня игра лова да лови,
лова да ловил едри елене.
Не изловил едри елене,
еми излови болнего змея;
игра Мирчо коня, сабя тегли,
сабя тегли да ми погуби,
да ми погуби болнего змея:
Отговори му болнего змея:
- Бре назад, назад, Мирчо ловджия!
Коня не играй, сабя не тегли,
бре я не съм си проклета ламя,
бре току съм си болнего змея;
бре ние сме си троица брата:
един ми чува вашето село,
другия чува поле Костурско,
бре я си чувам Пиринско върше.
Забориме се на равно поле
и ми задребни дребна ми роса,
и ми изпадна течна ми мъгла,
и аз не видех - мене убиха,
тука останах болен да лежа.
Бре айде, Мирчо, Мирчо ловджия!
Коня си яхай, сабя си върти,
аз ке те водя Пиринско върше,
бре тамо има проклета ламя;
кога ми спадне дъжд да ми иде,
тога излезва проклета ламя
да си ми яде бялото грозде
и да ми зобе бяла пченица.
Бре ние сме си троица братя:
един ке гръмне, гръмне и трясне,
един ке пусне, бре, дребна роса,
третио ке пусне до темна мъгла,
та ке излезе проклета ламя,
грозде да зобе й бяла пченица,
та си проиграй бързата коня,
и потегли си острата сабя,
та си погуби проклета ламя;
стига да яде бяла пченица,
стига да зобе бялото грозде,
стига да чини зиян на люде!
Пак ми отиде Мирчо ловджия,
пак ми отиде Пиринско върше,
и ми отиде болнего змея.
Собрали са се троица брата:
бре първио ми гръмна и трясна,
повторнио ми облак затемни,
а третио ми мъгла изпусна,
мъгла изпусна дори до земя,
мъгла изпусна, роса задребни,
та га излезе проклета ламя
да си ми яде бялото грозде
и да си зобе бяла пченица.
Сабя замаха Мирчо ловджия,
сабя замаха, ламя погуби;
тога се задигнет троица брата,
мъгла задигнаха и разидоха,
слънце огреа от ясно небе.
Тога ми слезе Мирчо ловджия,
та ми заведе болнего змея,
та го отведе във тая гора,
във тая гора гола дабика.
Тамо имаше, бре, тая мандра,
стадо пасеше по гора зелена,
тога остави Мирчо ловджия,
та го остани на тая мандра,
тамо го пои со прясно мляко,
тамо го пои до три недели,
пак си оздрави болнего змея,
тога ми стана болнего змея,
побратим фати Мирчо ловджия,
та ми отиде болнего змея
пак да ми чува поле Костурско.
Това ми стори Мирчо ловджия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.