|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
61. МОМА, ПЛЕННИЦА НА ЗМЕЙ
Мене ме, мамо, змей люби
Замръкнала Яна на голема нива,
на голема нива, на широка поста.
Змей по края ходи, мома му се моли:
- Пусни мене, змейо, дома да си ида,
дома да си ида, майка да си видя,
мойта стара майка, девет годин стана
черна кърпа носи, мене жива жали.
Мойте девет сестри, девет годин стана,
все престилки тъчат, ала с тех не ходят,
ни една не носят, мене жива жалят.
Имам девет братя, все кавали правят,
ала с тех не свирят, мене жива жалят.
Ще те водя, змейо, при тех да ги видиш,
ще ти дадем, змейо, сърмена кошуля,
ще ти дадем, змейо, китка детелина,
ще ти носим, змейо, вино със ведрата.
Неуточнени място на записа и печатна публикация (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|