59. ОВЧАР, РАЗКЪСАН ОТ МЕЧКА-ЗМЕИЦА

Мене ме, мамо, змей люби

Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Дорде бе, синко, при мене,
ти беше, синко, бел-червен;
откак при стадо отиде,
ти стана, синко, жълт-зелен.
Дали си при зла дружина,
или си при зла кехая,
или ти стадо не трае,
или ти псета беснеят?
А Стоян си й думаше:
- Мамо ле, стара майчице!
Като ме питаш да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
Нето съм при зла дружина,
нито съм при зла кехая,
нито ми стадо не трае,
нито ми псета беснеят;
ами се е, мамо, научила
мечка стръвница да ми дохожда.
Вечер ми доде, мамо ле,
отдалеч, мамо, захвърга,
ситни ми дребни камъне,
та ми овчаре пропъди
и стадо ми разпръсне
по тая Стара планина,
и псета ми с главни гони,
а мене нищо не дума.
А майка си му думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Тя не е мечка стръвница,
ами е Гинка змеица.
Я слушай, синко, я слушай
що ще те, синко, науча -
майчина стара наука:
като си довечера отидеш,
а ти на Гинка извикай:
"Гинке ле, Гинке змеице,
имаш ли билка разделна,
разделна билка, омразна,
с първо либе Петкана
да се омразя, разделя,
та тебе да си узема?"
А Гинка си го фанала
нищо му не е казала,
ами го Гинка повлече
по тези росни ливаде,
в големите грамади,
та си го Гинка разкъса
на ситни дребни парчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.