|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
57. ЗМЕИЦА И ОВЧАРИ
Мене ме, мамо, змей люби
Стоян в механа седеше,
червено вино пиеше,
към планината гледаше,
на планината думаше:
- Горе ле, Мургаш планино,
много си, Мургаш, хубава
за стадо, за зимовище,
а най-повече за паша!
Ала ме, Мургаш, разплакваш,
че ти ми вземаш, планино,
всяка година по овчар,
тази година - двамина,
двамина със кехаята.
Мургашът мълчи всякога,
никому нищо не казва,
ала Стояну продума:
- Стояне, младо юначе,
аз не ти вземам овчари,
а връх мен има грамада,
грамада сини камъни,
и в камъните змеица,
змеица, пуста вдовица.
Тя ти взема овчари,
тя ти взе и кехаята.
Каравелов-Съч. 1, с. 149, № 6.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|