56. МАГИЯТА НА РАДКИНА МАЙКА

Мене ме, мамо, змей люби

Радкина майка болнава
Радка за вода проважда
на алтън бунар кладенец,
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Радка са чуди и мае
как ще за вода да иде,
че са на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
кахъри, мои ядове,
дигнете мъгли, прахове
да затулите слънцето,
слънцето, още месеца
и на небето звездите.
Радка се смили на Бога,
че дигна мъгли, прахове,
та затулили слънцето,
слънцето, още месеца
и на небето звездите.
Радка за вода отиде
на алтън бунар кладенец.
Ходила и върнала са.
Среща й идат два змея:
едина беше слънцето,
другия беше месеца.
Слънцето Ради думаше:
- Я ми дай, Радке, водица
със твойта стомна пъстрица,
със твойта десна ръчица.
Радка на слънце думаше:
- Махни се, змейно, не ма май,
мойта е мама болнава,
мене за вода проводи
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Слънце на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
твойта е мама знайница,
знайница, та магьосница,
магьоса гора и вода.
В водата бели камъни,
под камъните зъмите -
живи ги с ръце ловеше,
със бял ги бодил бодеше,
в ново ги гърне дробеше,
дробеше и наричаше:
"Както са вият тез зъми,
тъй да са вият момците
за наша Рада хубава!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.