54. МОМА СЕ ОТЪРВА ОТ ЗМЕЙ

Мене ме, мамо, змей люби

- Жениш ме, мамо, годиш ме,
ала ме, мамо, не питаш,
че женя ли се или не:
мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме земе.
Ката ми вечер дохожда,
и тази вечер ще дойде;
змейове - с коне хранени,
змеици - в златни кочии,
змейчета - в кола писани.
Като през гора ще вървят,
гора без вятър ще вее;
като през поле минуват,
поле без огън ще трепти;
като у дома ще дойдат,
къщата, мамо, ще пламне
от четирите кюшета -
сакън, да не се уплашиш!
Току туй Радка идзума,
тънка е пушка гръмнала,
чемшир се порти отвориха,
пълен се двор напълни
с змеьове, йощ с змеици.
Змеици Раду думаха:
- Радо ле, мома хубава,
разплитай тънки плетенки -
нашенско ще те оплетем,
нашенско, Радо, змеянско.
Че си Рада оплетоха,
седнаха в злати кочии.
Вървели гора зелена,
настали поле поле широко -
насреща идат пет кола,
пет кола снопи и сено.
Радка на змея думаше:
- Змейо ле, огнян, та пламян,
като си огнян та пламян,
мож ли запали туй сено,
туй сено, още туй снопе?
Змея на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
снопето, Радке, запалвам,
сеното, Радке, не мога,
че има билки всякакви,
кумата и кумунигата,
и едностърката тинтява.
Ко си сеното запаля,
със тебе ще се разделя.
Радка бе хитра, разумна,
че си сеното запали,
че се със змея раздели.
Змеят си Раду думаше:
- Радо ле, мома хубава,
що бе тъй хитра, разумна,
че ме тъй хитро изпита,
та се от мене отдели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.