53. ЗМЕЙ И СТАНА

Мене ме, мамо, змей люби

Сбор се събра и заигра
на личен ден, на Великден,
на хубава света Петка,
света Петка и Неделя.
Ей че иде змей на коня,
сбор го виде, сбор поникна.
Змей си сбору отговаря:
- Играй, сборо, не поничай!
Не съм дошел сбор да гледам,
но съм дошел съд да съдя
малки моми и големи:
коя мома либе нема,
либе нема, ни либила,
змею да е любовница,
на коня му настойница,
на дружина станеница.
Кат го зачу Станината,
Станината стара майка,
а тя змею отговаря:
- Ей те, змею, ти мой зетко!
Моя Стана либе нема,
либе нема, ни либила,
тебе да е любовница,
на коня ти настойница,
на дружина станеница.
Кат я зачу танка Стана,
тя майка си люто прокле:
- Мълчи, мале, онемяла,
онемяла с бяло гърло,
ослепяла с черни очи,
оглушала с двете уши!
Та Стана ли либе нема,
либе нема, ни либила?
Стана има и два и три,
и два и три либовника:
един ми е в Ромъния,
втори ми е в Загорето,
трети ми е в махалата.
Щото ми е в Ромъния,
да го чуя у гемия;
щото ми е в Загорете,
Загоре се запалило,
та и той да си изгори;
та и той да си изгори;
щото ми е в махалата -
с него ще да се уземем!
Змей се е свил със вихрушка,
та издигна танка Стана,
занесе я в синьо небе,
остави я в тъмен облак.
Станината стара майка,
тя след Стана теком тече,
теком тече, виком вика:
- Ей те тебе, танка Стано!
Дека мама да те види,
да те види, да те чуе?
Тя из облак майци дума:
- Леле варе, стара мале!
Ожени си девет сина
и зажени десетия -
брат Ангела, Архангела;
па калеска ми допрати
на планина, на рудина,
на камене становити,
на ореше столовато,
че да дойда на сватбата.
Послуша я стара майка,
оженила девет сина,
заженила десетия,
брат Ангела, Архангела;
па калеска й запрати
на планина, на рудина,
на камене становити,
на ореше столовато.
Излязла е танка Стана,
та приела калеската
и на змея отговаря:
- Леле варе, либе змею!
Хай да идем на сватбата,
че се жени мила брата,
брат Ангела, Архангела.
Послуша я Огнен змея,
отидоха на сватбата,
запряха се край селото,
в ливадето зеленото.
Змей си Стана отговаря:
- Леле варе, тънка Стано,
как ще да ида на сватбата?
Тя на змея отговаря:
- Леле варе, Огнен змею!
Я стани си кован пояс,
та опаши танка Стана,
а детенце криво перо,
криво перо на възводе.
Послуша я Огнен змей,
та си стана кован пояс
и детенце криво перо,
криво перо на възводе,
че отиде на сватбата.
Излезла е Стани майка,
та посрещна танка Стана,
та й взела кован пояс,
кован пояс, криво перо,
та ги хвърли във огъня.
Змей си в огън Стани дума:
- Леле варе, танка Стано,
как излъга Огнен змея,
та го хвърли във огъня?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.