52. ЗМЕЙОВЕ ЗАДИГАТ МОМА

Мене ме, мамо, змей люби

- Майно ле, провалила се,
майно ле проседнала се!
Не си ме, мамо, вардила,
като съм била мъничка,
най си ме, мамо, слагала,
дето си хляба стъргала
и си над мене мятала.
Мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме вземе.
Повикай, мамо, децата,
че им дай, мамо, да ядат;
постели им, мамо, да лягат,
че са децата глупави,
децата ще се уплашат.
Току туй Радка издума,
кога нагоре погледна,
силна се сватба зададе:
змейове с бели атове,
змеици с злата кочия.
Змеици Радки думаха:
- Сбирай си, Радке, рубата,
свързвай си, Радке, бохчите,
че сядай в злата кочия.
Сбрала си Радка рубата,
свързала е Радка бохчите,
че седна в злата кочия,
че със змеици отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.