46. ЛЕВЕНТ ДУКО, ОПРОСТЕН ОТ ЧУМАТА

Мене ме, мамо, змей люби

Провикна са самси Господ,
че изпрати грозни нужди,
грозни нужди, грозни болки,
а най-грозна черна чума,
черна чума-сипатица,
сипаница, огненица.
Па й даде тефтерете,
та да ходи, та да мори,
да изпълни тефтерете.
Че ги узе черна чума,
па тръгнала по селища,
по селища, по градища,
съде ходи, та измори,
та измори много села,
много села и градища.
Че отиде край Дукови,
край Дукови чемшир порти,
че не може да си влезе,
да си влезе вов Дукови,
вов Дукови равни двори -
да умори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Тя си седна черна чума,
тя си седна край Дукови,
край Дукови чемшир порти,
ем си плаче, ем се моли,
ем си чете вов тефтери,
ем си дума, отговаря:
- Ей та тебе, самси Господ,
съде ходих, съде морих,
по селища, по градища,
че не можа да си влеза,
да си влеза вов Дукови,
вов Дукови равни двори,
да умора левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Че си има левен Дуко,
че си има девет псета,
девет псета съботници,
та не дават да прехвръкне,
нито пиле да прехвръкне
през Дукови равни двори,
нежели чума да влезе
вов Дукови равни двори.
Дорде това да издума,
силен вятър ми духнало,
вихрушка голяма станало,
че си грабна черна чума,
изнесе я самси Господ.
Отговаря самси Господ:
- Ей та тебе, черна чумо,
аз ща тебе да науча
да си влезеш у Дукови,
у Дукови равни двори,
да измориш левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Я да идеш, черна чумо,
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето;
престори се черна мечка,
издави му дребно стадо,
разгони му овчарете,
а кехая ще да иде
да си каже левен Дуку:
"Ей та тебе, левен Дуко,
научи са черна мечка
да дохажда при стадото,
издави ти дребно стадо,
разгони ти овчарете!
Я извади девет псета,
да ги водя на полето,
на полето, при стадото,
да прогонят черна мечка."
Ти си стори на циганка,
па си иди на Дукови,
на Дукови чемшир порти,
та си тропни, та си викни:
"Излез, излез, левен Дуко,
че отвори чемшир порти,
да си дариш черна циганка,
да я дариш добра дарба."
Ще излезе левен Дуко
да отвори чемшир порти,
да те дари добра дарба,
а ти увлез вов Дукови,
вов Дукови равни двори,
та умори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Послуша го черна чума,
па отиде при Дуково,
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето;
престори се черна мечка,
издави му дребно стадо,
разгони му овчарете.
А кехая тичом тича,
тичом тича, виком вика:
- Ей та тебе, левен Дуко,
я си удай девет псета,
девет псета съботници,
да прогонат черна мечка -
издави ти дребно стадо,
разгони ти овчарете.
Дожаля му левен Дуку,
дожаля му дребно стадо,
че извади девет псета,
девет псета съботници,
та ги даде на кехая.
Отведе ги кехаята
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето,
щом излезли девет псета,
девет псета съботници,
ей че дойде черна чума,
сторила се на циганка,
па си тропна, па си викна:
- Излез, излез, левен Дуко,
че отвори чемшир порти,
да си дариш черна циганка,
да я дариш добра дарба.
Ка я зачу левен Дуко,
че изнесе добра дарба,
та отвори чемшир порти
да си дари черна циганка,
тя си влезе черна циганка,
тя си влезе вов Дукови,
вов Дукови равни двори,
качи му се десно рамо,
хем го чука, хем му казва:
- Ей та тебе, левен Дуко,
аз не съм черна циганка,
най азе съм черна чума;
допрати ме самси Господ
да уморя левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци.
Като зачу левен Дуко,
той на чума се примоли:
- Ей та тебе, черна чумо!
Три дни мюхлет ти ми удай,
да си викна сичко село,
сичко село, си селяне,
да ги госта, да ги поя,
със ядене да са проста.
Послуша го черна чума,
та си скокна на таваня,
на таваня зад коминя.
Па си скокна левен Дуко,
та си викна сичко село,
сичко село, си селяне,
да ги гости, да ги пои,
със ядене да са прости.
Че си хвана левен Дуко,
че си хвана девет крави,
девет крави яловици,
заколи ги левен Дуко;
и си хвана девет овни,
и си хвана девет шилци,
и си пусна бъчва вино,
и друга с бистра ракия;
че си сготви левен Дуко,
че си сготви гозби сякакви,
три дни ми са яли, пили.
Шетба шетат девет снахи,
служба служат девет сина,
девет сина, девет внуци,
диван стои Дуковица
и до нея левен Дуко,
па си дума на селяне:
- Ей ви вазе, мой селяне!
Яжте, пийте, си селяне,
и се с мене прощавайте,
че ма чака черна чума
на таваня зад коминя,
ще изгори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мъжки внуци!
Ка го зачу черна чума,
тя си скокна от таваня,
та са качи на Дуково,
на Дуково десно рамо,
хем го чука, хем му дума:
- Просто да ти е от мене,
и от мене, и от Бога!
Де си закла девет крави,
тия бяха твои девет снахи,
да си закла девет овни,
тия бяха твои девет сина,
да си закла девет шилци,
тия бяха твои мъжки внуци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.