|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
45. ЧУМА-НЕВОЛЯ И ЕДИН СИН НА МАЙКА
Мене ме, мамо, змей люби
Пратил Господ черната неволя
да избере се старите хора;
тя не избира се старите хора,
я избира един син на майка!
Майка синка далеч не закопа,
закопа го в двора пред вратата -
да й лесно днес три пъти д' иде:
сутрин д' иде със върла ракия,
пладне д' иде със топли милинки,
вечер д' иде с сладка медовина.
Обади се един син на майка:
- Я мор, мамо, стига плака, мамо,
я да стана, файда нямаш веке!
Мойта снага черна земя стана,
мойте очи зъми ги изпиха,
во перчама ми зъмя гнездо йзвила,
нямам крака, диван да ти стоя,
нямам уста, "мамо" да ти кажа.
Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, 71).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|