44. ЯБЪЛКА - ЧУМА

Мене ме, мамо, змей люби

В петък е Рада конопи брала,
станала е Рада рано в събота,
че си оплела русата коса.
Тръгнала е Рада на пазар да иде,
да си купува бели памуци,
бели памуци, бели печени.
Ходила е Рада и се е върнала,
среща й идат тумба кадъни,
тумба кадъни, чета уруци.
На рамо носят ново носило,
на носилото бяла кадъна,
до главата й стовна зелена,
стовна зелена, хурка писана,
на сърцето й златна ябълка.
Вятър повей, ябълка отхвръкна,
Рада удари във клетото сърце,
Рада се изясно, изясно провикна:
- Олеле, мамо, мамо, отидох,
люта ме глава, мамо заболя,
по-люта треска, мамо, затресе,
аз ща, мамо, млада да умра…
И додето си отишла у тях, умряла,
защото ябълката било чумата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.