43. СИРАК И ЧУМА

Мене ме, мамо, змей люби

Радо льо, Кършилийко льо,
Радо льо, та чула ли си,
отка съ чума зададе,
къде съ берът, Радьо льо,
кършилийските овчари,
по кършилийски гирени:
де двама, Радо, де трима?
Стояновата дружина,
дружина, Радо, мнозина,
мнозина дор, деветина,
цървули им съ додрахъ,
кърмило им съ довърши,
те нямат кого да пратят
за вце кърмило да земи
и на овчари църули.
Идин си други думъха:
- Хайди Стояна да пратим -
и да го чума удари,
той няма мама да плачи,
ни сестра да го жалей,
и няма тейно да чърней.
И Стоян стъна, отиди,
на девят врати повика,
на десетата отиди,
сама съ чума обади:
- Стоене, клето сирачи,
иди си, иди, Стоене,
чума сираче не зима,
ми къдя й тойта дружина?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.