42. ЧУМА У ЧОРБАДЖИ КАРАДЖОВИ

Мене ме, мамо, змей люби

Мама на Рада думаше:
- Съвна се, Радо, съвна се,
я дръпни бели бакъри,
та донес вода студена.
Утре е света неделя -
очите да си омия,
на Бога да се помоля.
Рада си мама послуша,
че дръпна бели бакъри,
че на извора отиде.
Да иде Рада, да дойде,
слънцето стана на обяд.
Рада от вода не дойде.
Кога си дойде от вода,
мама на Рада думаше:
- Синко, Радо льо, Радо льо,
със кого седя, синко ле,
със кого седя, хортува
до това време, Радо льо?
Рада на мама думаше:
- С никого, мамо, с никого,
най седях, мамо, та гледах
чумата черноперката.
Чума из село ходеше
в ръце тефтери носеше,
ходеше, мамо, писваше,
нийде никого, мале мо,
тя не хареса, не писа,
кога до Караджови доде,
до Караджови дворове,
тамка хареса и писа
Караджови девет сина.
С една ги стрялка удари
и деветината братя.
Сички легнаха, умряха.
Караджата, мари мале,
девят дюлгера доведе
девят сандъка да правят -
Караджовица, мар мале,
тя си по двори ходеше
и ситни сълзи ронеше,
руса си коса скубеше.
Че се двамата събраха
с Караджа, със стопанина,
живи се, мамо, фанаха,
та че се мъртви пуснаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.