41. СТОЯН ДАРЯВА ЧУМАТА

Мене ме, мамо, змей люби

Подкарал Стоян говеда,
на Влашко ще ги закара.
Среща му иде кочия,
в кочия мома девойка.
Стоян девойки думаше:
- Добра ти среща, девойко!
Девойка дума Стояну:
- Дал ти Бог добро, Стоене!
Аз не съм мома девойка,
ами съм черната чума:
дали ти фана дружина,
или да фана говеда!
Стоян на чума думаше:
- Чумо ле, черна чумке ле,
недей ми фаща дружина:
дружина ми е събрана,
се отбор момци отбрани,
млого щът майки да плачат,
дълго щът бащи да тъжат;
ами ми фани говеда,
самичък Стоян да тъжи.
Че ги й мория фанаала:
три дни ги й дене морила,
от триста тринки остаха.
Чуди са Стоян, мае са
че къде и тях да дене
Пък са самичък разуме,
че си ги Стоян подкара,
на манастир ги закара,
закара, та ги хариза.
Че тръгна Стоян да с, иде.
Като през гора вървеше,
със тънка свирка свиреше.
Настана поле широко,
всряд поле елха висока;
Стоян под дърво поседна,
поседна да си почине.
Че му се дрямка додряма,
че легна Стоян, позаспа.
Че му са съня присъни;
девойка дума Стояну:
- Ставай, Стоене, че копай,
колкото държи елхата
и на елхата коренът,
ша найдеш казан имане -
нито го кола превозват,
нито го коне преносят.
Че стана Стоян, закопа
колкото държи елхата
и на елхата коренът -
изкопа казан с имане,
че са с имане набави,
колкото можа да носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.