|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
40. ОВЧАР И ЧУМА
Мене ме, мамо, змей люби
Стояне, сюрекчиино,
Стояне, бегликчиино!
Покарал Стоян, покарал
дор девет вакли сюреци.
Кара ги Стоян, що кара,
минали поле широко,
наели гора зелена,
на пътя седи кадъна,
кадъна, черна циганка.
Стоян кадъни думаше:
- Стани, кадъно, от пътя,
сюреци ще си прекарам!
Кадъна, черна циганка,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сюрекчиино,
Стояне, бегликчиино!
Аз не съм, холан, кадъна,
кадъна, черна циганка,
я най съм, холан, Стояне,
я най съм черната чума.
Хайде, Стояне, със мене,
тебе ти сюрек не трябва!
Ето ме девет години
как ходя тебе да търся!
Сев. Добруджа (СбНУ 35, с. 110).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|