37. КАЛУНКА И ОРИСНИЦИ

Мене ме, мамо, змей люби

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
попитай, мама, булката,
булката бяла Калунка,
що по двор ходи и плаче
и черно носи под було?
Дали не си й на сърце,
или й малко нишанът,
или й мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици?
Ако и й мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици -
да идем да ги доведем.
Димитър дума Калунки:
- Калунке, снощно венчило!
Що по двор ходиш и плачеш
и черно носиш под було?
Дали не съм ти на сърце,
или ти й малко нишанът,
или ти й мъчно, Калунке,
за твойте майка и баща,
за твои верни дружчици,
дружчици, близки комшийки?
Ако ти й мъчно, Калунке,
да идем да ги доведем!
Калунка дума Димитру:
- Димитре, снощно венчило,
не ми е мъчно за нищо,
най кога съм се родила,
три жени у нас дойдоха,
три жени, три орисници.
Първата дума, орисва:
"Хайде да земем детето!"
Втората дума, орисва:
"Хайде да земем майка му!"
Третата дума, орисва:
"Да не земаме детето,
нито да земем майка му -
нека го гледа, отгледа,
да расте, да си порасте,
мама й да я ожени,
три дни под було да ходи -
тогива да я земеме,
та да разплачем две майки
и да зачерним два дома."
Ний като бехме в черкова,
в черкова на венчилото,
трите срещу ни седяха
и си главите въртяха,
една си друга думаха:
"Ще вземем булка под було!"
Току Калунка издума
и се от душа отдели.
Викна мама й да плаче:
- Калунке, дъще Калунке,
затуй ли съм те хранила,
хранила и отгледала,
три дни под було да ходиш!
Разплакали се две майки,
зачернили се два дома,
разделили се две млади.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.