35. ДЕТЕ ОСВОБОЖДАВА САМОВИЛСКО РОБЕ

Мене ме, мамо, змей люби

Провикна се тънка Стана,
тънка Стана самовила,
ототгор от планината:
- Ой селяне кратовчане,
от вас искам две дечица,
две дечица близначета,
две невести белолики,
две момчета чернооки,
две девойки ваклушати.
Девойките отговарят:
- Тънка Стано самовило!
Стой, почакай, самовило,
да играем лазарица!
А селяне отговарят:
- Коя ще е тая майка
да ти даде две дечица,
две дечица близначета?
Кои ще са тез юнаци
да ти дадат две невести?
Кой ли ще е тоя татко
да ти даде две момчета?
Коя ще е тая майка
да ти даде две девойки?
Ще ти дадем голем дарец:
за дечица - две агънца,
за невести - до две крави,
за момчета - да два юнца,
за девойки - две юници.
Разсърди се тънка Стана,
тънка Стана самовила,
та е зела сто дечица
сто невести, сто юнака,
сто момчета, сто девойки.
Откара ги в планината.
Невестите злато вият,
а юнаци камен хвъргат;
момчетата свирки свирят,
а девойки песни пеят;
дечицата биле берат,
биле берат, биле носят!
Радиното пусто дете
биле бере, биле нема,
билето му изпаднува,
изпаднува от пазухи.
Тънка Стана си му дума:
- Ой Радино пусто дете!
Бог те било, малко дете,
Биле береш, биле немаш!
А дете й отговаря:
- Тънка Стано самовило!
Не кълни си Радиното,
Радиното пусто дете,
а кълни си моя майка,
моя майка и бабайка,
че не са ме опасали,
та ми биле изпаднува,
изпаднува от пазухи.
Я подай ми лък и стрела
да си ида в наше село,
да си бия моя майка,
моя майка и бабайка!
Излъга се тънка Стана,
та му даде лък и стрела;
не отиде в техно село
да си бие своя майка,
своя майка и бабайка,
а удари тънка Стана,
тънка Стана самовила,
удари я в клето сърце,
отиде си сичко робе,
сичко робе по дома си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.