34. САМОВИЛСКО КАЛЕ

Мене ме, мамо, змей люби

Заградила самовила,
заградила вито кале
ни на небо, ни на земя,
загради го в темен облак.
Що бе побив побивала -
се юнаци погодени;
що бе преплит преплитала -
се девойки белолики;
що бе прелог прелагала -
се невести чернооки;
що бе покрив покривала -
се дечица пеленчета;
на портите диреците -
се кметове белобради;
що бе подбив подбивала -
се кметици белополи.
Не стигнаха самодиви
седемдесет дребни деца
да покрие вито кале.
Хабер прати самодива,
хабер прати във Прасково,
на прасковски чорбаджии:
- Да ми дадат прасковчани
край Дунава гъсти села,
да обера дребни деца,
да покрия вито кале.
Събрали се прасковчани,
събрали се, сдумали се,
не давали самодиви
край Дунава гъсти села,
да обере дребни деца,
давали й планинето -
да излезе със вихрушка,
да обере вити ели,
вити ели и борове,
да покрие вито кале.
Ядоса се самодива,
па излезе на планина,
три дни вале, три дни духа.
Изскубала вити ели,
вити ели и борове,
та покрила вито кале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.