32. РАНЕН ЮНАК И САМОДИВА

Мене ме, мамо, змей люби

Ходил юнак на пустата войска,
на пустата войска, войска татарийска.
Ранили го триста дребни пушки,
триста пушки, три стрели татарски.
Падна юнак ув дълбоко доле,
ув дълбоко доле под дърво зелено,
на дървото пиле соколово,
юнак пищи от черната земя,
че се чува до синьото небо.
Отговаря пиле соколово:
- Умри юнак, умри, помак,
ще ти поям белото ти месце,
ще ти пия черното ти кръвье.
Разсърди се юнак аралия,
отговаря помак, добър юнак:
- Мълчи, пиле, не ме разлютявай,
не ме струвай, пиле, да развреждам
мойте триста рани, три стрели татарски.
Отговаря пиле соколово:
- Умри, юнак, умри, помак,
ще ти поям белото ти месце,
ще ти пия черното ти кръвье.
Разсърди се юнак аралия,
повлече се по корем, по ръце,
че си дръпна пушка гегалийска,
че удари пиле соколово.
Падна пиле ув дълбоко доле;
пищи пиле от черната земя,
че се чува до синьото небо.
Отговаря юнак аралия:
- Пищи, пиле, двама да пищиме,
лежи, пиле, двама да лежиме,
умри, пиле, двама да умреме!
Дотегнало юнаку да лежи,
провикна се юнак аралия:
- Где си, сестро, ела, изцери ме.
Зачула го сестра самодива,
че подхвръкна, при юнак отиде;
омила му триста дребни рани,
дребни рани, три стрели татарски;
набрала е трева самодивска,
вързала е до триста му рани,
оздрави го за ден и до пладне;
подаде му пушка гегалийска,
на войска да иде, войска да изкара,
войска да изкара, царя да избави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.