30. ДРАГАНКА И САМОДИВИ

Мене ме, мамо, змей люби

Обзаложи се Драганка
със свекра и със свекърва
и със по-младо деверче
нивата да си пожене,
нивата на могилата,
дето е три дни орана
със три ми чифта биволи,
четвърти мали волове -
със слънце да я зажене,
със слънце да я дожене.
Че е Драганка отишла,
тя си детето закачи
в нивата на черниците.
Със слънце нива зажена,
пак я със слънце дожена.
Че си й Драганка тръгнала,
та си детето забрави
в нивата на черницата,
че се Драганка усети,
че си детето забрави
в нивата на черницата,
че се Драганка повърна
детето да си откачи.
Кога Драганка погледна,
при него седят три вълка.
Драганка вълци думаше:
- Вълци ле, вълци глутница,
от люлката се махнете,
детето да си откача!
Вълци Драганки думаха:
- Драганке, булка хубава,
ний не сме вълци глутница,
ами сме, мари, три диви,
три диви, три самодиви.
Драганке, ще те питаме:
като нивата зажена,
самичка ли я зажена,
самичка ли я дожена?
Драганка дума три диви,
три диви, три самодиви:
Не я самичка заженах,
не я самичка доженах,
и вий със мене женехте:
първа ми чакъм режеше,
втора ми снопи вържеше,
третя ми дете бавеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.