3. СЛЪНЦЕТО ЗАДИРЯ МОМА

Мене ме, мамо, змей люби

Кахъри, тежки ядове,
дигнете мъгли й прахове,
да запушите слънцето,
слънцето, кое месеца:
Рада за вода ще иде,
слънцето да я не види,
слънцето, кое месеца!
Ходила й Рада, за вода,
ходила й Рада, връща се -
среща й иде слънцето.
Слънцето Ради думаше:
- Радо ле, мома хубава,
подай ми, Радо, водица
със твойта дясна ръчица!
Рада слънчици думаше:
- Махай се оттук, слънчице,
не ме, слънчице, замайвай,
мама ми й болна, умира,
водица ще й занеса,
устата да си разкваси.
Слънцето Ради думаше:
- Лъжи ти, Радо, кого щеш,
сал мене, Радо, не лъжи,
сам мене не мож излъга;
слънцето грее високо,
слънцето гледа широко.
Снощи край вази поминах,
че си у вази погледнах:
мама ти, магьосницата
омая гора и вода,
омая птички в гората,
омая риби в водата;
мама ти на стол седеше,
жива гадинка държеше,
държеше и я дробеше,
в ново я гърне туряше,
на огъня я вареше,
с бял я бодил подклада,
като подклада, нарича:
"Радо, синко ле, Радо ле,
както боде ей тоз бодил,
тъй да се бодат за тебе
и турци, Радо, и българи,
и третя вяра - цигани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.