26. САМОДИВИ ВЗИМАТ МОМА ЗА ПОПАДИЯ

Мене ме, мамо, змей люби

Дето слънцето залазя,
там има мома заспала,
на лошо място заспала -
на самодивско играло,
на говедарско падало.
Спала момата, що спала,
като се от сън събуди -
въз нея седят три моми,
три моми, три самодиви.
Първата отговаряше:
- Хайде да земем Марийка
за самодивска попадя!
Втората отговаряше:
- Как щем да земем Марийка,
като е една у майка,
тя за син, тя за дъщеря?
Третята отговаряше:
- И нии таквизи търсиме,
дето е една у майка,
че ще мама й да плаче,
да плаче, да ни весели -
в понеделник на коритото,
във вторник в мала градина,
в градина още на нива,
на нива, още на лозе.
Че на Марийка думаха:
- Стани, Марийке, я стани,
стани, иди си у вази,
иди да кажеш мами си,
дето ще да те земиме
за самодивска попадя -
да дойдеш на наш вилает,
да видиш каквой хубаво:
не предем, мари, не тъчем,
ката ден с хоро, с цигулки,
ката ден хоро играйме,
ката ден ядем и пием.
Иди, Марийке, при майка,
да ти се мама нарадва,
да ти се мама надума!
Като си у тях отиде,
доде мами си изкаже
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.