25. МОМА, ЖЕРТВА НА САМОДИВИ

Мене ме, мамо, змей люби

Закукала кукувица,
нигде кукне, негде викне,
негде й се глас прочуло.
Като кука, она дума:
- Коя макя черка има,
да я рано не изпраща
на извори, на кладенци,
че там има до три вили,
до три вили самодиви,
цвеке берат, китки китат,
китки китат, венци вият,
ем ги вият, ем наричат:
- Коя мома рано рани,
рано рани, рано дойде,
зла неволя че да пати!
Дона мома не слушала,
не слушала кукувица,
най ранила на кладенци,
на кладенци преди зори -
да налее студна вода.
Там завари до три юди,
до три юди самодиви.
Едната й китка дава,
другата й венец туря,
третата й песен пее:
- Добре дошла, лепа Доне,
наша мила посестримо!
Чекала я стара макя,
чекала я да се върне -
нема Дона да си дойде.
Пошла макя да я дири
на кладенци, на извори.
Не нашла е млада Дона,
най е нашла нейно ведро,
нейно ведро, нейна чаша,
нейна крива кобилица:
ведрото й гъбясало,
чашата й вреж пуснала,
кобилица напъпила,
напъпила, лист листила,
лист листила, цвет цветила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.