24. САМОДИВИ ВДИГАТ МОМА

Мене ме, мамо, змей люби

Великден - празна неделя,
Гергьовден - поле широко!
Равна зелена морава!
Заман ми бъди зелена
като през празна неделя,
сбор да се сбира на тебе -
от девет села сборове,
от десетото Драгана,
Драгана с бая Йована!
Заигра оро гулямо
на зелената морава.
Ето Драгана че иде,
Драгана с бая Йована.
Тя се на оро прифана.
Сви са, изви са вихрушка,
никому нищо не стори,
ала Драгани зло стори,
че си й юзе кърпата
и сукното й упраши,
и лицето й уваля,
Драгани юзе кръпата.
В синю я небе изнесе,
Драгана каже баю си:
- Бае Йоване, Йоване!
Айде ма, бае, изведи
на самодивско езеро,
лицето да си омия,
кръпата да си опера,
сукното да си изтрия!
И Йован си я послуша.
Та я заведе, заведе
на самодивско езеро,
та си лицето омила,
и кръпата си опрала,
и сукното си изпрала.
Там заварила три жени,
три жени - три самодиви.
Тие Драгани говорят:
- Мома юбава Драгано,
мий си - не мий си лицето,
пери - не пери си кръпата,
та си си наша, та наша,
нека си иде баю ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.