23. МОМА, ВДИГНАТА ОТ САМОВИЛИ

Мене ме, мамо, змей люби

Мари Йово, моме Йово,
не найде ли нейде вода,
нейде вода, нейде сенка,
да омиеш бело лице,
бело лице от прахове,
да омиеш църни очи,
църни очи от съзове?
Току стана, та си ойде
на планина, на Влаина,
на самодивското езере!
Тамо найде две невести,
Две невести самовили,
Де банаа малки деца,
Малки деца пеленчина,
Та на Йова говореа:
- Сестрице ле, море Йово,
айде, Йово, с нас да идеш,
да ни банаш машки деца,
да ги банаш, да ги лулаш -
малки деца пеленчета;
да ни носиш лаковето,
лаковето и стрелите!
- Я, виека, две невести,
две невести самовили,
ногу сте ме почекали,
ош ме мало почекайте -
да преиграм Лазарица
и хубави ден Великден,
ден Великден, ден Гелтьовден,
па дойдете на Спасовден,
на Спасовден, на соборо,
на соборо, на лулките -
замаглете, запрашете,
мома Йова извишете
вишом небе под облаци.
Кой ме види, да ме плаче,
кой ме чеу да ме жали.
Ош я мало почекаа,
та преигра Лазарица,
Лазарица и Великден
и хубави ден Герргьовден.
Па дойдоа на Спасовден,
на Спасовден на соборо,
на соборо на лулките.
Замаглиа, запращиа,
Мома йова извишиа
вишом небе под облаци,
кой я виде, се я жали,
кой я дочу, се я жали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.