|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
19. САМОДИВИ ЗАДИГАТ СВИРЕЦ
Мене ме, мамо, змей люби
Свила се Вила-вихрушка,
горе небето лижеше,
горе небето лижеше,
доле земята метеше,
и у вирушка млад Стоян
със меден кавал свиреше,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, проклета да си,
защо ми турна свирката
и тука мира да немам.
По девет сватби ка свира,
я тая ми е десета -
десета самодивската.
Борован, Белослатинско (Стоин-ТВ, № 1429).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|