14. ОВЧАР ДЕЯН И САМОДИВА

Мене ме, мамо, змей люби

Припадна ми тъмна мъгла.
Не е било тъмна мъгла,
но е било Деяново,
Деяново сиво стадо.
Заведе го под ореше,
заведна го Деян чобан,
никак сенка не достигна.
Провикна се Деян чобан:
- Леле варе, се овчари,
я ставайте, побивайте,
побивайте криви куки,
наметнете по япанджак,
дано сенка достигнеше.
Припадна ми темен облак,
тогиз сенка й дусосала.
Не е било темен облак,
ами било самодива,
самодива, горска дива.
Провикна се Деян чобан:
- Леле варе, се овчари,
събирайте по шиленце -
да подарим самодива,
самодива, горска дива.
Самодива отговара:
- Леле варе, Деян чобан,
ази не ща по шиленце,
ами ища Деянова,
Деянова тънка снага,
тънка снага, бело лице.
Деян чобан отговара:
- Леле варе, самодиво,
самодиво, горска диво,
аз да свиря, па ти да пейш;
ак' надсвири Деян чобан,
да си земе самодива,
ако надпей самодива,
да си земе Деяново,
Деяново бело лице,
бело лице, тънка снага.
Па се двата заложили.
Че засвири Деян чобан
и запела самодива.
Самодива пе и заспа,
Деян чобан още свири.
Зъби му са излетели,
уста му се разкривили -
надсвири я Деян чобан.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.