13. ТРОИЦА БРАТЯ ОВЧАРИ И САМОДИВА

Мене ме, мамо, змей люби

Сговарват се тройца братя,
де да идат да летуват.
Отговара по-стария:
- Да си идем на Пирина,
че е Пирин най-висока,
там ще стадо да изпасем
и максул щем да си земем.
Отговара по-средния:
- А да идем на Рилоша,
че е Рила най-висока,
там щем стадо да изпасем.
- Отговара най-малкия:
- А да идем на Витоша!
Послушаха трима братя,
отидоха на Витоша.
Направиха вити разкол,
отлъчиха шилетини,
шилетини, изеджини,
изеджини, сагмалици.
Най-стария си закара
сагмалици на Пирина,
по-средния си закара
изеджини на Рилоша,
а малкия си остана
на Витоша с шилетини.
Па седели, що седели,
изседели цело лето,
дошло време да си идат.
Как си тръгна най-стария,
потегли си сагмалици;
подир него по-средния
си потегли изеджини,
потегли ли от Рилоша,
най-малкия от Витоша,
от Витоша - шилетини.
Ка ги стигна самодива,
ка си стигна най-стария:
- Фала, Боже, сагмалджия,
като стоя на Пирина,
плати ли си тревнината,
тревнината, отлахака?
Отговара най-стария:
- Самодиво, самодиво,
я се върни наназаде -
отзад иде средни брата,
средни брата с изеджини,
той ще плати тревнината,
тревнината, отлахака.
Повърна се самодива,
срещнала е среден брата,
среден брата с изеджини,
па си нему отговара:
- Като иде на Рилоша,
плати ли си тревнината,
тревнината, отлахака?
Отговара по-средния:
- Отзад иде моя брата,
моя брата, най-малкия,
най-малкия с шилетнини,
той ще плати тревнината,
тревнината, отлахака.
Повърна се самодива,
та срещната най-малкия,
па си нему отговара:
- Като седе на Витоша,
плати ли си тревнината,
тревнината, отлахака?
Отговара най-малкия,
най-малкия - шилегарче:
- Ела, ела, самодиво,
да ти платя тревнината,
тревнината, отлахака!
Приде близо самодива,
шилегарче си издигна,
издигна си кован кривак,
та удари самодива
между двете черни очи,
накара я в черна земя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.