12. ОВЧАР СИ ВРЪЩА СТАДОТО

Мене ме, мамо, змей люби

Станянине, господине!
Замръкнале три овчаре,
три овчаре, седенкаре,
на зло место, на придебно.
Придеби ги самодива,
узела мги кован кривак,
кован кривак, меден кавал,
отведе си сиво стадо
тука горе у планина,
разтури си сиво стадо
от падина до падина;
подпрела се с кован кривак,
разтури си руса коса
и от рамо и до рамо,
засвири си с меден кавал.
Събуди се Йован чобан,
дочу си ми меден кавал
тука горе у планина,
отиде си у планина,
та придеби самодива,
па си узе кован кривак,
кован кривак, меден кавал;
завърте си кован кривак,
та удари самодива
между двете чръни очи.
Дек паднале члъни очи,
там извреле две езера;
дек паднала тънка снага,
там израсло листно дръво;
дек паднала руса коса,
там изникна ситна трева,
ситна трева детелина;
дек извреле две езера,
там си пои Йован чобан;
дек никнала ситна трева,
та си пасе Йован чобан;
дек израсло листно дръво,
там пладнува Йован чобан.
Тебе пеем, млад овчару,
тебе пеем, Бога фалим!
Колко здравец у планина,
толко здраве по овчици,
по овчици, по дечица.
Здраве, късмет и берекет,
жито, просо, мед и масло,
отсъди се наливало
и през прага преливало!
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.