11. КРАЛИ МАРКО И ХАЛА ТРОЕГЛАВА

Мене ме, мамо, змей люби

Три дни Марко през горица шета,
три дни оди, та си води тражи -
нигде нема у гора извора,
нигде нема покрай друми чешми.
Прокле Марко зелена горица:
- Клета да си горо, и проклета!
Като немаш у гора извора,
и си немаш покрай друми чешми,
дека пътник водице да пине,
дека пътник коня да напои.
Тогай гора от жал продумала:
- Я си имам у гора извори,
ала ги е хала заптисала,
та не дава човек да премине,
да премине, водица да пине,
да премине, кон си да напои:
я премине през два през три връа,
та намери големи извори,
дека ги е хала заптисала.
Марко мина и коня напои.
Затече го хала троеглава,
със три глави, със девет езици,
па на Марко тихом отговара:
- Леле Марко, непознат юначе!
Какво смея вода да си пийнеш,
какво смея коня да напоиш?
А Марко ю тихом отговара:
- Колко чини вода да ти платим?
Ако чини грошеве да платим,
ако чини жълтици, да платим.
Я хала му тихо отговара:
- Да би го хала грошеве зимала,
сва би гора она посребрила.
Да би хала жълтици зимала,
сви би слъпи она позлатила;
нало кажи, непознат юначе,
дали тебе младо да погубим,
или коню очи да извъртим?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.