Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

10. ВИДА САМОВИЛА ЗАКЛЮЧИЛА ДВАНАДЕСЕТ ИЗВОРА

Мене ме, мамо, змей люби

Шетба шета Марко Кралевики,
шетба шета по гора зелена
да излови еден сури елен.
Шетба шета три дни и три нощи,
веке Марко вода не намери
да олади гърло юнаково -
кай шчо вода, нито с пари вино.
Я прокълнал зелената гора:
- Ай ти, горо, зелена горице!
да би дал Бог огън да т' изгори,
и на пролет слана да т' попари,
зашчо немаш една капка вода
да олада гърло юнаково,
кай шчо вода, нито с пари вино!
Му говори Гюрга Самовила:
- Мълчи, Марко, милен побратиме,
немой кълна зелената гора,
не е втесна зелената гора,
тук е втесна Вида Самовила:
заключила дванайсе извори
стред гората в едно суво дърво,
посве суво, на въро зелено.
Марко едно, бре, ми се наяди,
а друго той ми се, бре, устрами,
та ми вяна тая бърза коня -
коня барай-гази, троши-гора.
Ка разшета по гора зелена,
го намери това суво дърво,
посве суво, на въро зелено;
та го фати с тежка боздугана,
го изтроши комат по комата,
и му строши дванайсе ключови,
та протекоа дванайсе извори.
Го зачула Вила Самовила,
та фатила еден сури елен,
ем фатила до три люти змии;
двете задни узди му ги кладе,
а едната камшик я направи.
Скоро Марко тая го достигна,
му се фърли Марко на рамена
да м' изкълка юнашките очи.
Марко неи верно й се моли:
- Немой, сестро, Видо Самовило,
немой кълкай мойте църни очи!
Ако сакаш вода да ти плата:
ако сакаш - со карагрошови,
ако сакаш - со жълти флорини.
- Гиди Марко, луда болгарино!
Не ми требе ни карагрошови,
нито твои жълти флорини -
ке изкълкам твой юнашки очи!
Му говори Гюрга Самовила:
- Ай ти, Марко, мили побратиме,
шчо се молиш тее жене,
шчо н' се молиш на юнашки ръце?
ка досегна Марко Кралевике,
ка я фати за русите коси,
ка я узе себе на колена,
ка я кладе коном на колена
и я фати с тежка боздугана,
тая верно Марку му се моли:
- Кротко, Марко, кротко, братко,
кротко мавай тежка боздугана!
- Гиди Видо, върла самовило!
Моя молба на теб не помина,
А твоя на мен ка ке помине?
Марко извади сабя от пазува,
та изсече Вида Самовила,
я изсече къшей по къшея,
кърв да види Марковата коня,
кърв да види, кеф да стори,
кеф да стори и да литне,
и да литне горе нависоко,
горе нависоко, по синьото небе.

 


Шапкарев, І, 16.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956
.