99. СТОЯН И СУЛТАН

Български народни песни

Седнала мама да яде,
да яде, още да пие
сос девет сина рождени,
стара ги майка питаше:
- Синови, девет синови!
Като йедете и пийте,
какво ще да ва попита,
кой що му е мило, драго,
него, синови, да стора.
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, мамо, драго ми
в зелена гора да хода,
че алян байрак да носа,
да си дружина собера.
Иванчо дума мами си:
- Мамо ле, мамо, драго ми
лиси биволе да купа,
черни угари да ора,
бяла пченица да сея.
Тога си Стоян отиде
в зелена гора букова
и алян байрак набочи,
че ся юнашки провикна:
- Собирайте ся, юнаци,
и при Стояна елате!
Че си ги Стоян пособра,
че си ги Стоян поведе
из гъста гора зелена,
по султанската меджия.
Султан си седи под чадър
и си ядеше, пиеше,
печено ягне ядеше.
Стоян султана улови
като фракнато врапченце.
Султан Стояну думаше:
- Аферим тебе, Стоене!
Аз едно време бях юнак,
ти си от мене по юнак.
Че си султана заведи
на девет гроба чиляшки
и девет пълни сос сребро.
Султан Стояну думаше:
- Зимаи'те, холан Стоене,
зимаи'те колко можете
и за мене оставайте,
че стар съм, вече не мога.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.