98. МАТИ

Български народни песни

Мати ле, Мати вдовицо!
Остана Мати вдовица,
остана сос три дечица,
Мати ся чудом чудеше
сос това тешко иманье
какво да стори, да прави.
Мати дума на селяни:
- Селяни, вие, кметови!
Що е на света хубаво,
хубаво и каирлиа,
Мати ще да го направи.
Селяни Мати думаха:
- Най-хубаво е на света,
хубаво и хаирлиа
да си мостови направиш,
по мости, Мати, да връвят
дребно, Мати ле, и йедро,
старо, Мати ле, и младо,
куцо, Мати ле, и сляпо.
Мати селяни не слуша,
та си попови попита:
- Що е на света хубаво,
хубаво и хаирлиа?
Мати ще да го направи.
Попови Мати думаха:
- Хубаво, Мати, на света
чъркови да си направиш,
в чъркови, Мати, да върват,
да върват всякаква вяра,
дребно, Мати ле, и йедро,
старо, Мати ле, и младо,
куцо, Мати ле, и сляпо.
Мати попови не слуша,
та темничари попита:
- Що е на света хубаво,
хубаво и хаирлиа?
И темничари думаха:
- Хубаво, Мати, на свето
да си направиш тъмница,
в тъмницата, Мати, да лежат
сички бор млади юнаци.
Чи си откупи, Мати ле,
'се тъмничерски мастори,
чи тъмница заправили.
Девет години правили,
деня прават, ноща пада.
Та е фарлиле нейнио,
нейнио син Иванчо,
фарлиле в тъмна тъмница
тог' ся тъмница задържа,
та ся темница направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.