95. ГИНО И СТОЯН

Български народни песни

Гино Петкани думаше:
- Здрава ся болна учини,
Стоян ще да та попита,
либе хубава Петкано!
Що ти са иска понуда,
та да си, либе, оздравяш.
А Петкана му говори:
- Либе Стоене, Стоене,
дощало ми се, либе ле,
от гора от преперици,
от гора от еребици.
Отишал йе млад Стоян
во тая гора зелена,
та дребна лова да лови.
Гино напреди отиде,
та си йе чекал млад Стоян,
та ся съ двама бориле,
та ся съ три дни бориле.
Стоян си Гину говори:
- Гино, премладо българче,
я съ разслаби, Гино ле,
нещо ще да те попитам,
да не бъдеме роднина,
като съ двата бориме.
Та ся съ Гино отслабил,
та си уборил млад Стоян,
две педи в земя накарал,
от далеч иде и вика:
- Либе хубава Петкано!
Изляз ми порти отвори,
постели меко возглаве,
с тебе щем да ся земиме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.