94. СТОЯН БОЛЕН

Български народни песни

Разболел се е млад Стоян,
та лежи девет години,
изгноил девет постели
и девет ммеки възглаве.
Майкя Стояну говори:
- Синко Стоене, Стоене!
Като ми лежиш, толкова,
ни умираш, нито оздраваш,
да ми не бъдеш греховен?
- Мамо ле, моя майчице!
Нали ме питаш да кажа.
Кога я ходих, мамо ле,
по тая гора зелена,
яганци в ягъл запалих.
Като гореха, блееха,
небо ся на две дялеше,
ясни си дзвезди падаха.
Па ся от тамо отвадих,
та тежка свадба си срещнах.
Та си изгубих кумове,
кумове, старисватове,
та си им узех два млада
и тие млади девере,
та ги изведох, мамо ле,
во тая гора зелена,
дето пилета не пеят,
дето си човек не ходи,
та си ги вързах, мамо ле,
два млада за две младици,
гледат ся, а не видят ся.
Кога са назади върнах,
дето бях невястата вързал,
бяла си лоза порасла,
а дето вързах момъка,
зелена бора порасла,
та се високо извиле,
та си върхове събрале.
Майкя Стояну говори:
- Синко Стоене, Стоене,
нали си това извършил,
колку си лежал, Стоене,
още толкова да лежиш,
та мама ще тя погледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.