86. ТОДОРКА И КНЯХЧЕ

Български народни песни

От царот извест е дошла:
- Кой имат син да прате,
кой нема, сам да си доди.
Иван си сина немаше,
а само една дъщеря,
една дъщеря Тодорка.
Тои се чуде и мае
какво да чини, да прави.
Как го зачула Тодорка,
та на баща си думаше:
- Я съ не грижи, татко льо,
до къд' йе млада Тодорка,
ти не щеш войска да видиш.
Я иди, татко, я иди,
сабя френгия да купиш
и тънка пушка бойлиа,
и едно конче 'ранено,
аз ще на войска да ида
и млад войскарин ще стана,
никой не ще мъ познае.
Стана Тодорка, отиде;
ходила седем години,
никой я нигде не познал;
кога е било на Лазар,
Тодорка е на ум дошло,
че и е мама на пазар,
както нейнине връсници.
В царски градини запяла,
запяла и припявала;
и нош йе песен пела,
денье с войската ходила,
ка йе зачуло младо княхче,
а то на царят думаше:
- Туук има младо войскарче,
що пее ноще Лазаря.
Царят на княхче думаше:
- Я си заведи войската
на равно поле да играе,
д' играе оро юнашко,
'сичките наред да гледаш,
дано момата познаеш.
На ред йе княхче гледало,
не можало да я познае.
Царят на княхче думаше:
- Я си заведи войската,
дето съ хурки продават,
дано момата познаеш.
Княхче си войска зеведе,
пак си момата не позна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.