8. * * *

Български народни песни

Прошета се Дона,
разшета се она
по поле широко,
по друми широки,
край дърво яворо;
под дървото седе,
седе лудо-младо.
От далеко вика,
вика се провика:
- Върни ми се, Доно,
върни ми се, мила!
Немой ми си иди
овде под дървото;
оти ке загинеш
млада и зелена.
Тува ми си има
седум самовили,
люлька си вързуват,
тебе ми те чекат.
Как си дочу Дона,
как си дочу она,
назад се повърна,
дома си отиде,
от далеко вика
на нейната майка:
- Ей излез', излези,
моя стара мале!
И ти да ме видиш,
и я да те видам,
и ти да ме простиш,
и яс да те простам,
оти ке загинам
млада и зелена.
Па излезе майка йе,
веле и говоре:
- Не бой ми се, щерко!
Ти не си умираш;
тейко ти за тебе
курбан ке заколе.
Тогай веле Дона,
нейна мила щерка:
- Юди курбан нейкят,
току човек сакат.
Постели, нареди
нашата одая,
яс да си легнам.
И нейната майка
посла одаята.
Тогай та си легна
Дона, мила Дона,
на майка си веле,
веле и говоре:
- Пойди да ми викаш
мойте верни дружки,
они де ми видат
и яс да 'и видам;
они да ми простат,
и яс да ги простам,
и да им наръчам,
язе ка ке умрам,
гробот да ми прават
сос девет вратици,
ветар ка ке духне,
мухла да разнесе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.